Тези факти за ЕС със сигурност ще Ви изненадат
За положително или за неприятно, един от първите въпроси, който си задават мнозина след избора на Урсула фон дер Лайен за ръководител на Европейска комисия, гласи: какъв брой пари ще получава? Заплатата на тази позиция възлиза на 25 000 евро месечно, преди налози и отчисления. Към това месечно се прибавят още 1 400 евро за настоящи разходи.
А какъв брой получават останалите над 30 000 европейски чиновници? Общата сума за прехрана на европейската администрация годишно възлиза на над 9 милиарда евро. Основната заплата потегля от 3 600 евро месечно, дружно с надбавките - и стига до 23 400 евро, колкото получават генералните шефове на Генерални дирекции. Депутатите в Европарламента пък получават към 8 000 евро месечно, плюс 300 евро за присъединяване във всяко съвещание. Те имат право и на 4 416 евро месечно за разходи, свързани с кабинета им.
Коняк и хавански пури: не, това не е истината за Европейски Съюз
„ Критиците на Европейски Съюз изобразяват Брюксел като подкупен Молох, който разхищава пари от налози и заплаща неуместно високи хонорари на своите служители. Какво правилно им в тази картинка? " - този въпрос журналистката от „ Ди Цайт " Катерина Лобенщайн насочва към най-компетентния вероятен събеседник: Клаус-Хайнер Лене, началник на Европейската счете палата. Отговорът му е къс: „ Вярното не е доста. В Европейски Съюз няма повече разхищения и корупция, в сравнение с в държавните управления на държавите-членки. Дори в противен случай ".
Лене напомня, че Сметната палата от 1994 година насам бди над бюджета на Европейски Съюз, който сега възлиза на 135 милиарда евро, и ревизира под лупа всички заплащания за финансирани от Евросъюза планове. В момента се откриват нередности едвам в 2,4% от случаите, до момента в който през 1990-те години този % е бил двуцифрен, споделя Лене и изяснява тази позитивна наклонност с обстоятелството, че след серията от корупционни кавги през последното десетилетие на 20 век контролът е станал доста по-сериозен. „ Тогавашната Еврокомисия беше принудена да подаде оставка, след което затегнахме гайките. Въведени бяха нов бюджетен устав за европейските служители и нови процедури за дисциплинарни санкции. А в последна сметка бе основана и Службата за битка против измамите, изяснява шефът на Сметната палата. По неговите думи, тази работа има доста повече пълномощия от националните прокуратури и полицейски органи, в това число обиски без правосъдно решение.
Журналистката от " Ди Цайт " напомня, че все пак предходната година са били установени разхищения, осъществени от евродепутати: стотици бутилки шампанско, ресторантски сметки за по 400 евро на човек. В отговор Клаус-Хайнер Лене прецизира, че става дума за депутати от крайнодясната секта „ Европа на нациите и свободата " и че не помни различен подобен случай. А Лене има дълъг опит като немски евродепутат от ХДС. Ето какво споделя за нравите от недалечното минало:
„ Когато през 2001 година участвах в съвещание на министрите на стопанската система и финансите, по обяд дамите и господата министри и зам.-министри сядаха дружно край масата, с дебели кубински пури и чаша коняк. Ако през днешния ден влезете на сходно съвещание, ще видите напълно друго. Има вода, има кафе - и никой не пуши. Навремето беше напълно всекидневно на масата да цъфне бутилка вино за 60 евро, а евродепутатите да одобряват предложения за обяд. Днес те би трябвало да внимават за всяка чашка кафе. " " Ако искаш способни хора, би трябвало да плащаш добре "
Самият Лене не крие, че личната му заплата е висока - горе-долу колкото тази на немската канцлерка. И го изяснява по този начин: „ Заплатите, в това число и моята, се дефинират от законодателя. В интернационално съпоставяне мисля, че тези заплати са съответни. В частния бизнес неведнъж заплащат доста повече, а Брюксел също се нуждае от квалифицирани хора, които са принудени доста да пътуват, би трябвало да знаят доста езици и да познават административната процедура в разнообразни страни. За тази цел би трябвало да се поразвърже кесията. (…) Ако искаш способни хора, би трябвало да плащаш добре. Същото се отнася и до международни организации като Организация на обединените нации или Организацията за икономическо сътрудничество и раз ".
Шефът на Сметната палата споделя, че таман затова в неговата работа не се задържат топ-специалисти от страни като Люксембург да вземем за пример, където има други, по-привлекателни благоприятни условия. Слаб е ползата и на германците, до момента в който гърци и източноевропейци всеобщо аплайват за работа в Сметната палата, твърди Лене.За работата на европейската администрация нейният финансов надзирател споделя следното: „ Смятам я за релативно ефикасна. В Брюксел работят по-малко служители, в сравнение с в общинската администрация на Виена. Броят на чиновниците, които приготвят огромни законодателни процедури, е доста по-малък от броя на такива чиновници в националните министерства. А разноските за администрацията на Европейски Съюз, в това число и постройките, възлизат единствено на 6 % от бюджета ".
„ Защо толкоз малко хора знаят тези обстоятелства? " - пита журналистката Катерина Лобенщайн. А след репликата на Лене, че просто има дефицит на информация, тя го отвърна: „ Нима желаете да кажете, че хората са глупави? ".
„ Не ", дава отговор шефът на Сметната палата, „ те просто получават погрешна информация. Виновни са политиците, които продават всички положителни достижения като собствен личен триумф, а неприятното трансферират върху гърба на Брюксел. Криви са обаче и самите европейски институции, които имат голям проблем с връзката. "
А какъв брой получават останалите над 30 000 европейски чиновници? Общата сума за прехрана на европейската администрация годишно възлиза на над 9 милиарда евро. Основната заплата потегля от 3 600 евро месечно, дружно с надбавките - и стига до 23 400 евро, колкото получават генералните шефове на Генерални дирекции. Депутатите в Европарламента пък получават към 8 000 евро месечно, плюс 300 евро за присъединяване във всяко съвещание. Те имат право и на 4 416 евро месечно за разходи, свързани с кабинета им.
Коняк и хавански пури: не, това не е истината за Европейски Съюз
„ Критиците на Европейски Съюз изобразяват Брюксел като подкупен Молох, който разхищава пари от налози и заплаща неуместно високи хонорари на своите служители. Какво правилно им в тази картинка? " - този въпрос журналистката от „ Ди Цайт " Катерина Лобенщайн насочва към най-компетентния вероятен събеседник: Клаус-Хайнер Лене, началник на Европейската счете палата. Отговорът му е къс: „ Вярното не е доста. В Европейски Съюз няма повече разхищения и корупция, в сравнение с в държавните управления на държавите-членки. Дори в противен случай ".
Лене напомня, че Сметната палата от 1994 година насам бди над бюджета на Европейски Съюз, който сега възлиза на 135 милиарда евро, и ревизира под лупа всички заплащания за финансирани от Евросъюза планове. В момента се откриват нередности едвам в 2,4% от случаите, до момента в който през 1990-те години този % е бил двуцифрен, споделя Лене и изяснява тази позитивна наклонност с обстоятелството, че след серията от корупционни кавги през последното десетилетие на 20 век контролът е станал доста по-сериозен. „ Тогавашната Еврокомисия беше принудена да подаде оставка, след което затегнахме гайките. Въведени бяха нов бюджетен устав за европейските служители и нови процедури за дисциплинарни санкции. А в последна сметка бе основана и Службата за битка против измамите, изяснява шефът на Сметната палата. По неговите думи, тази работа има доста повече пълномощия от националните прокуратури и полицейски органи, в това число обиски без правосъдно решение.
Журналистката от " Ди Цайт " напомня, че все пак предходната година са били установени разхищения, осъществени от евродепутати: стотици бутилки шампанско, ресторантски сметки за по 400 евро на човек. В отговор Клаус-Хайнер Лене прецизира, че става дума за депутати от крайнодясната секта „ Европа на нациите и свободата " и че не помни различен подобен случай. А Лене има дълъг опит като немски евродепутат от ХДС. Ето какво споделя за нравите от недалечното минало:
„ Когато през 2001 година участвах в съвещание на министрите на стопанската система и финансите, по обяд дамите и господата министри и зам.-министри сядаха дружно край масата, с дебели кубински пури и чаша коняк. Ако през днешния ден влезете на сходно съвещание, ще видите напълно друго. Има вода, има кафе - и никой не пуши. Навремето беше напълно всекидневно на масата да цъфне бутилка вино за 60 евро, а евродепутатите да одобряват предложения за обяд. Днес те би трябвало да внимават за всяка чашка кафе. " " Ако искаш способни хора, би трябвало да плащаш добре "
Самият Лене не крие, че личната му заплата е висока - горе-долу колкото тази на немската канцлерка. И го изяснява по този начин: „ Заплатите, в това число и моята, се дефинират от законодателя. В интернационално съпоставяне мисля, че тези заплати са съответни. В частния бизнес неведнъж заплащат доста повече, а Брюксел също се нуждае от квалифицирани хора, които са принудени доста да пътуват, би трябвало да знаят доста езици и да познават административната процедура в разнообразни страни. За тази цел би трябвало да се поразвърже кесията. (…) Ако искаш способни хора, би трябвало да плащаш добре. Същото се отнася и до международни организации като Организация на обединените нации или Организацията за икономическо сътрудничество и раз ".
Шефът на Сметната палата споделя, че таман затова в неговата работа не се задържат топ-специалисти от страни като Люксембург да вземем за пример, където има други, по-привлекателни благоприятни условия. Слаб е ползата и на германците, до момента в който гърци и източноевропейци всеобщо аплайват за работа в Сметната палата, твърди Лене.За работата на европейската администрация нейният финансов надзирател споделя следното: „ Смятам я за релативно ефикасна. В Брюксел работят по-малко служители, в сравнение с в общинската администрация на Виена. Броят на чиновниците, които приготвят огромни законодателни процедури, е доста по-малък от броя на такива чиновници в националните министерства. А разноските за администрацията на Европейски Съюз, в това число и постройките, възлизат единствено на 6 % от бюджета ".
„ Защо толкоз малко хора знаят тези обстоятелства? " - пита журналистката Катерина Лобенщайн. А след репликата на Лене, че просто има дефицит на информация, тя го отвърна: „ Нима желаете да кажете, че хората са глупави? ".
„ Не ", дава отговор шефът на Сметната палата, „ те просто получават погрешна информация. Виновни са политиците, които продават всички положителни достижения като собствен личен триумф, а неприятното трансферират върху гърба на Брюксел. Криви са обаче и самите европейски институции, които имат голям проблем с връзката. "
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ